Биография на Ерик Картман

Брой мнения : 26 Registration date : 21.12.2007

Ерик Картман (Eric Theodore Cartman), често наричан просто "Картман", е герой от анимационния сериал "Саут Парк" ("South Park"). Озвучаван е от Трей Паркър, съавтор на поредицата.

Ерик Картман е един от основните четири персонажа във филма. Той е осемгодишен, ексцентричен, склонен към агресия, предубеден към евреите, често манипулиращ хората, за да постигне желанията си дори с цената на смърт и разрушение за другите. В течение на сериала героят търпи развитие. Неизменно егоистичен и тесногръд, в началото той е доста по-незрял. С времето Картман става по-лукав и агресивен, проявява елементи на социопатия, развива способностите си на манипулатор, като цяло става по-интелигентен (макар на моменти да проявява изключителна глупост).

Картман е роден на 2 август.

Характер

Ерик Картман е разглезен, циничен, безчувствен, садистичен, алчен, лицемерен, расист, социопат и манипулатор. У него се наблюдава липса на морална отговорност и социална съвест. Чуждото нещастие буди у Картман задоволство; той изглежда неспособен да изпитва емпатия с малки изключения (пр. епизод "How to Eat with Your Butt"). В епизода "The Death of Eric Cartman" Кайл го определя като "дебел, расистки, егоцентричен, нетолерантен и манипулативен социопат". Самият Картман не се счита за лош, всъщност той не прави разлика между добро и зло. Действа според желанията си и е властолюбив.

Въпреки (а може би точно заради) гореизброените характеристики, Картман се проявява като роден лидер. С неустоима каризма и реторика, той демонстрира забележителни способности да овладява тълпите и да ги насочва в желана от него посока.

Картман обича да получава подаръци и преди рождения си ден казва на поканените деца какво трябва да му купят. Кайл не одобрява тази идея и затова му купува подарък по свой избор. Това никак не се харесва на Ерик: крайно обиден от постъпката на Кайл, той прекратява партито, крещейки: Мразя те, Кайл, искам да умреш!

Семейство и домашни любимци

Ерик живее с майка си (г-жа Лиан Картман), която изпълнява всяка прищявка на сина си и безкрайно го разглезва. Ерик е свикнал да получава всичко просто като започва да мрънка. В епизода "Tsst", майка му губи изцяло контрол върху него и след като неуспешно търси помощ от детегледачки, накрая следва съвета на специалист-треньор на кучета и започва да се държи с Ерик като с куче. Това дава резултат и в следващи епизоди г-жа Картман по-малко се поддава на мрънкането на Ерик.

Лиан Картмън се отличава с висок промискуитет и е интерсексуална. В епизода "Cartman's Mom is Still a Dirty Slut" става ясно, че г-жа Картмън всъщност е баща на Ерик, но не става ясно коя е истинската му майка.

Ерик Картмън има котка - Мистър Кити (женска, въпреки името си) и домашно прасе - Флъфи.

Популярност

От самото начало на сериала скандалното и шокиращо поведение на Картман го правят изключително популярен сред зрителите. Той се отличава и с това, че е най-деен от четиримата главни герои. Обикновенно той е генераторът на идеи и планове (нерядко абсурдни или направо отвратителни), който успява да увлече другите да го следват. Макар и да изглежда, че Картман контролира ситуацията, в крайна сметка лудориите му се обръщат срещу него и той понася последствията от поведението си до края на епизода.

Голямата популярност на Картман налага на сценаристите на "Саут парк" да се съобразяват и да модерират многобройните неблагоприятни черти на героя.

Любими реплики:
"Screw you guys, I'm going home!"
"Respect my authoritah!"
"I hate you guys."
"Hella." (hella-cool, hella-lame, hella-sweet etc.)
"Suck my balls!"
"I'm not fat, I'm big-boned."
"I will kick you squah in the nuts!" (squah=square)
"You m'he-ah, me m'he-ah." Accompanied by pointing. (Literally, "You here, me here.")
"You're breaking my balls, [name]." (used when negotiating a price)
"No kitty, that's a bad kitty!"
"Bet Meeeeeehhhmm!!" ("But Mom!")
"Kick ass!"
"Whateva, whateva, I do what I want!"
"I'm Seriously!"
"Sweeet!"
"Lame"
"Weak"
"Be da sham"
"Jew!" (used mostly towards Kyle)
"That was totally tits"

П.С. Не видях някъде да го има на български.